Размисли

Comments

• 

  ninasar (Nina Sarieva)

  Всъщност аз не обвинявам никого. В човека се борят два вълка и побеждава този, който храниш повече. Въпрос на нагласа, предпочитания, душевност, характер и прочее. Но обичам да наблюдавам. Виждам и това изкривено зрително поле, за което спомена. Има и такива. Изборът прави всеки сам и трябва да е готов да понесе и последствията. Стихото го написах по конкретен случай и тогава наистина ми се притиска да прегърна тази жена, защото видях колко нещастна е всъщност. Разплака се. Мисля, че сълзите поне са искрени. А ударите в кръста , в лицето, всеки е получавал. Но от нас зависи да не отвръщаме със същото. Благодаря ти за прочита и коментара, Ивайло!🙂

  2021-11-04T14:53:55+02:00
• 

  ninasar (Nina Sarieva)

  Просто си размишлявах, иначе съм си calm .Благодаря за коментара!

  2021-11-04T12:19:37+02:00
• 

  Иринакис (Ирина Колева)

  Не знам дали си струва даже да се пише за това. Защото т.нар. злоба сама по себе си, е толкова голямо бреме, че освен за отнеме здравия разум на приемника си, не виждам какво друго по-ефектно може да стори.
  С две думи, keep calm и не се връзвай на плашила за гарги 😊

  2021-11-04T12:04:39+02:00
• 

  ninasar (Nina Sarieva)

  Така е, ние сме част от общността и се сблъскваме с различни хора. Просто ми се иска по - често да показваме добрите, а не лошите си страни. Много ти благодаря за коментара, Пепи!

  2021-11-03T18:12:00+02:00
• 

  palenka (П Антонова)

  Стихотворението е много хубаво.
  Едно знам: когато говорим за останалите, да не забравяме че и ние сме част от тях.
  И има и добри хора, и любов, никога не са си ходели. Само дето в днешната ситуация по-често показваме лошите си страни.

  2021-11-03T17:01:07+02:00