28 мая 2005 г., 02:02

Размисли на пернатите

941 0 2
Трепти в мъгла далечината,
Напомня неизвестността,
Която заедно с мечтата
Ни придружава до смъртта.

Спотайва се пак фигура във мрака...
Дали и тя е на човек?
Опасна изненада ли ни чака,
ако погледнем в следващия век?

 

Дали в небето ще изчезнем,
във космоса дали ще полетим,
щом от Земята си отидем,
напускайки света неотразим?

Дали нас щастие ни чака,
узрявайки след не много години?
Дали на бъдещето знака
се крие в небесата сини?

Дали ще имаме и внуци-
деца на нашите деца
или за зло не ще сполучим
да си излюпиме яйца?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не се оглеждай: живееш си в чудесен свят. тва за самооценяването беше ГРУБО!!!
  • Гледай си работата, писателче! Мисля, че всичко си е наред със мойто стихотворение!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...