May 28, 2005, 2:02 AM

Размисли на пернатите

  Poetry
942 0 2
Трепти в мъгла далечината,
Напомня неизвестността,
Която заедно с мечтата
Ни придружава до смъртта.

Спотайва се пак фигура във мрака...
Дали и тя е на човек?
Опасна изненада ли ни чака,
ако погледнем в следващия век?

 

Дали в небето ще изчезнем,
във космоса дали ще полетим,
щом от Земята си отидем,
напускайки света неотразим?

Дали нас щастие ни чака,
узрявайки след не много години?
Дали на бъдещето знака
се крие в небесата сини?

Дали ще имаме и внуци-
деца на нашите деца
или за зло не ще сполучим
да си излюпиме яйца?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • не се оглеждай: живееш си в чудесен свят. тва за самооценяването беше ГРУБО!!!
  • Гледай си работата, писателче! Мисля, че всичко си е наред със мойто стихотворение!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...