May 28, 2005, 2:02 AM

Размисли на пернатите

  Poetry
939 0 2
Трепти в мъгла далечината,
Напомня неизвестността,
Която заедно с мечтата
Ни придружава до смъртта.

Спотайва се пак фигура във мрака...
Дали и тя е на човек?
Опасна изненада ли ни чака,
ако погледнем в следващия век?

 

Дали в небето ще изчезнем,
във космоса дали ще полетим,
щом от Земята си отидем,
напускайки света неотразим?

Дали нас щастие ни чака,
узрявайки след не много години?
Дали на бъдещето знака
се крие в небесата сини?

Дали ще имаме и внуци-
деца на нашите деца
или за зло не ще сполучим
да си излюпиме яйца?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • не се оглеждай: живееш си в чудесен свят. тва за самооценяването беше ГРУБО!!!
  • Гледай си работата, писателче! Мисля, че всичко си е наред със мойто стихотворение!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...