Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9771
30 мар. 2022 г., 00:10  

Размисли в трафика 

  Поэзия
821 7 16

В осем и нещо градът се пробужда,

трафикът тъпче по прашни завои.

Никой не знае защо сме си чужди,

никой не знае дали ще сме свои.

Само зеленото на светофара

всеки подгонил е нервно. Бибиткат.

В осем и нещо градът се затваря

в своята вечна, за хляба си, битка.

Някой е вирнал главата високо.

Гордост ли, глупост ли – сякаш зараза.

Някой ранява, а бяга от болката,

иска да диша, но въздуха мрази.

Много сме. Грешни сме. Болни и глупави.

Тъпчем на място. И мразим успелите.

После виним и държавата - групово,

също съдбата–подминала смелите.

Псуваме, плачем. И все сме нещастни.

Търсим причините в черни магии,

в другите хора, в държавната власт и

вечер с екрана говорим и пием.

Много животи захвърлени с вятъра.

В осем и нещо се срещаме всичките.

Как ми се иска веднъж да си вярваме.

Как ми се иска да се… заобичаме.

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??