Размисли в трафика
В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара
всеки подгонил е нервно. Бибиткат.
В осем и нещо градът се затваря
в своята вечна, за хляба си, битка.
Някой е вирнал главата високо.
Гордост ли, глупост ли – сякаш зараза.
Някой ранява, а бяга от болката,
иска да диша, но въздуха мрази.
Много сме. Грешни сме. Болни и глупави.
Тъпчем на място. И мразим успелите.
После виним и държавата - групово,
също съдбата–подминала смелите.
Псуваме, плачем. И все сме нещастни.
Търсим причините в черни магии,
в другите хора, в държавната власт и
вечер с екрана говорим и пием.
Много животи захвърлени с вятъра.
В осем и нещо се срещаме всичките.
Как ми се иска веднъж да си вярваме.
Как ми се иска да се… заобичаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
