prosto-jena70 (Теодора Петкова)
16 37
8 дек. 2011 г., 15:33

Размисли във времето 

  Поэзия
837 0 4

Слънцето отваря пак очи,

свежа утрин... аромат на орхидеи...

събуждам се и аз от летаргичен сън -

по-истинска, по-силна, поумняла...

 

Навън поглеждам - хубав слънчев ден,

който аз до вчера не усещах.

Сега решавам - от днес съм друг човек,

не позволявам среща с проблеми и неволи!

 

Ще бъда като птица неуморна,

която все във висините ще кръжи,

ще бъда позитивна, щастлива и свободна,

... ще бъда просто... примерът за силните жени.

 

За нищо във времето не съжалявам -

дори за миг, за час, за ден...

това, което е трябвало да изживея, съм го преживяла,

но животът продължава и аз няма да съм в плен.

 

Живот, живот... изпъстрен, като черга

втъкал и болката, и щастие в едно,

ти учиш ни по-мъдро да живеем,

а не късмета си сами да пропилеем!

 

Сега стоя и взирам се в небето,

където всичко скъпо някога отива,

стоя и мисля, че докато дойде ред за мене,

имам още куп задачи да решавам...

 

Но най-трудната от всички е животът -

събираш го със друг и после вадиш,

умножаваш го по хиляди въпроси

и все се питаш - верен ли е сборът...

 

А таз задача толкова е проста,

не трябват нито скоби, ни чертежи,

а трябва просто вяра, но вярата ти в тебе,

че в живота всичко можеш, стига да го искаш!

© Теодора Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??