Размисли във времето
Слънцето отваря пак очи,
свежа утрин... аромат на орхидеи...
събуждам се и аз от летаргичен сън -
по-истинска, по-силна, поумняла...
Навън поглеждам - хубав слънчев ден,
който аз до вчера не усещах.
Сега решавам - от днес съм друг човек,
не позволявам среща с проблеми и неволи!
Ще бъда като птица неуморна,
която все във висините ще кръжи,
ще бъда позитивна, щастлива и свободна,
... ще бъда просто... примерът за силните жени.
За нищо във времето не съжалявам -
дори за миг, за час, за ден...
това, което е трябвало да изживея, съм го преживяла,
но животът продължава и аз няма да съм в плен.
Живот, живот... изпъстрен, като черга
втъкал и болката, и щастие в едно,
ти учиш ни по-мъдро да живеем,
а не късмета си сами да пропилеем!
Сега стоя и взирам се в небето,
където всичко скъпо някога отива,
стоя и мисля, че докато дойде ред за мене,
имам още куп задачи да решавам...
Но най-трудната от всички е животът -
събираш го със друг и после вадиш,
умножаваш го по хиляди въпроси
и все се питаш - верен ли е сборът...
А таз задача толкова е проста,
не трябват нито скоби, ни чертежи,
а трябва просто вяра, но вярата ти в тебе,
че в живота всичко можеш, стига да го искаш!
© Теодора Петкова All rights reserved.
