28 авг. 2015 г., 07:52

Размисъл

531 0 3

Размисъл


Нощта е уморена. Влажна и мъглива

капките вода са сълзи на тъга

свила се по ъглите дреме и заспива

а после иска само Тишина


Утрото пристига с хладен вятър

с пурпурния цвят на тъмен хоризонт

мъглата чезне като сцена в театър

денят започва със забавен ход


Нощ и ден редуват се във времето

а то безплътно все върви напред

понесло на живота бремето

там някъде по свой закон и ред.


юли 

Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Философски поетичен текст в най-хубавия смисъл. Нощ и ден се редуват като Ин и Ян в своята диалектическа обвързаност. Чудесни са наблюденията за нощта. Те носят своеобразна естетика и своеобразен психологизъм. Поздравление, Гавраиле!
  • Йоана,винаги се стремя да бъда многоцветен в изказа.Това го заслужават тези които четат моите стихове.Приятно ми е че те е докоснала атмосферата в стиха.Благодаря за оценката.Поздрави!
  • Усетих атмосферата... Сутринта пуснах стихче - „Играчки на нощта“, и то засяга „уморената“ нощ. Има много общи неща в идеите, но и много различни - включително безспорно по-добрата и въздействаща описателност тук, докосва. Както и това за времето - но според мен то е малко страничен елемент, важно е кой си, а не точно кога Бремето си е за хората... Харесах, поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...