Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
Aug 28, 2015, 7:52 AM

Размисъл

530 0 3

Размисъл


Нощта е уморена. Влажна и мъглива

капките вода са сълзи на тъга

свила се по ъглите дреме и заспива

а после иска само Тишина


Утрото пристига с хладен вятър

с пурпурния цвят на тъмен хоризонт

мъглата чезне като сцена в театър

денят започва със забавен ход


Нощ и ден редуват се във времето

а то безплътно все върви напред

понесло на живота бремето

там някъде по свой закон и ред.


юли 

Варна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Философски поетичен текст в най-хубавия смисъл. Нощ и ден се редуват като Ин и Ян в своята диалектическа обвързаност. Чудесни са наблюденията за нощта. Те носят своеобразна естетика и своеобразен психологизъм. Поздравление, Гавраиле!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Йоана,винаги се стремя да бъда многоцветен в изказа.Това го заслужават тези които четат моите стихове.Приятно ми е че те е докоснала атмосферата в стиха.Благодаря за оценката.Поздрави!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Усетих атмосферата... Сутринта пуснах стихче - „Играчки на нощта“, и то засяга „уморената“ нощ. Има много общи неща в идеите, но и много различни - включително безспорно по-добрата и въздействаща описателност тук, докосва. Както и това за времето - но според мен то е малко страничен елемент, важно е кой си, а не точно кога Бремето си е за хората... Харесах, поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0