VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
7 мар. 2006 г., 20:27

Размисъл 

  Поэзия
973 0 5
Вече почват тънички бръчки
край очите ми да личат.
И дали от съня ми измъчен
или просто от дългия път,
все по-често сърцето прескача
и ме буди самотно в нощта...
Все по-често се случва да плача.
Все по-рядко да бъда добра...
А животът със своята сила
безметежно минава край мен.
И се раждат, а после умират
ден след нощ и нощ подир ден...

И какво ще остане след всичко?
В най-последния, сетния час...
Ще остане ли, че те обичах?
Ще остане ли изгрев след нас?
Ще останат ли босите стъпки
на момичето с мойте очи?
И онази първа целувка...
И онези първи сълзи...

Не, не искам тънките бръчки
край очите ми да личат.
Кой ми скри вълшебната пръчка?
Имам нужда от нея. Сега!

Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разчувствах се...много е красиво!Поздрав и 6 от мен
  • Прекрасно е!!!
  • Много хубаво и много истинско! Поздрав!
  • Поздрав, Вени! Чудесно стихотворение си написала, а красивата душа ще личи и през ситните бръчици, не се притеснявай за бъдещето.
  • И АЗ ИМАМ НУЖДА ОТ ЕДНА ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА!Ех ако я имах!6
Предложения
: ??:??