7 мар. 2006 г., 20:27

Размисъл

Поэзия

1.3K 0 5

Вече почват тънички бръчки
край очите ми да личат.
И дали от съня ми измъчен
или просто от дългия път,
все по-често сърцето прескача
и ме буди самотно в нощта...
Все по-често се случва да плача.
Все по-рядко да бъда добра...
А животът със своята сила
безметежно минава край мен.
И се раждат, а после умират
ден след нощ и нощ подир ден...

И какво ще остане след всичко?
В най-последния, сетния час...
Ще остане ли, че те обичах?
Ще остане ли изгрев след нас?
Ще останат ли босите стъпки
на момичето с мойте очи?
И онази първа целувка...
И онези първи сълзи...

Не, не искам тънките бръчки
край очите ми да личат.
Кой ми скри вълшебната пръчка?
Имам нужда от нея. Сега!

Венцислава Симеонова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

elituUu (Елица)

Разчувствах се...много е красиво!Поздрав и 6 от мен

2006-08-31T22:15:30+03:00
HellMad (Адриан Иванов)

Прекрасно е!!!

2006-03-15T01:15:51+02:00
liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА)

Много хубаво и много истинско! Поздрав!

2006-03-09T11:05:16+02:00
dolly (Доли)

Поздрав, Вени! Чудесно стихотворение си написала, а красивата душа ще личи и през ситните бръчици, не се притеснявай за бъдещето.

2006-03-07T22:51:32+02:00
LUCKY6 (Стен)

И АЗ ИМАМ НУЖДА ОТ ЕДНА ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА!Ех ако я имах!6

2006-03-07T22:28:18+02:00