7.03.2006 г., 20:27

Размисъл

Поезия

1.3K 0 5

Вече почват тънички бръчки
край очите ми да личат.
И дали от съня ми измъчен
или просто от дългия път,
все по-често сърцето прескача
и ме буди самотно в нощта...
Все по-често се случва да плача.
Все по-рядко да бъда добра...
А животът със своята сила
безметежно минава край мен.
И се раждат, а после умират
ден след нощ и нощ подир ден...

И какво ще остане след всичко?
В най-последния, сетния час...
Ще остане ли, че те обичах?
Ще остане ли изгрев след нас?
Ще останат ли босите стъпки
на момичето с мойте очи?
И онази първа целувка...
И онези първи сълзи...

Не, не искам тънките бръчки
край очите ми да личат.
Кой ми скри вълшебната пръчка?
Имам нужда от нея. Сега!

Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

elituUu (Елица)

Разчувствах се...много е красиво!Поздрав и 6 от мен

2006-08-31T22:15:30+03:00
HellMad (Адриан Иванов)

Прекрасно е!!!

2006-03-15T01:15:51+02:00
liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА)

Много хубаво и много истинско! Поздрав!

2006-03-09T11:05:16+02:00
dolly (Доли)

Поздрав, Вени! Чудесно стихотворение си написала, а красивата душа ще личи и през ситните бръчици, не се притеснявай за бъдещето.

2006-03-07T22:51:32+02:00
LUCKY6 (Стен)

И АЗ ИМАМ НУЖДА ОТ ЕДНА ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА!Ех ако я имах!6

2006-03-07T22:28:18+02:00