25 янв. 2014 г., 16:59  

Размисъл

888 0 10

не съм АНОНИМЕН
себичен
неуравновесен
не съм БЕЗХАБЕРНО СЪЩЕСТВО
НЕ СЪМ...
ABC...
от кръв и плът съм
боли
кръвта ми червена
гореща
балканска
кипва...
твоята синя
от класа...
ПРИНЦЕСА...
средата ни
вони...
гордост
предразсъдъци
еснафщина
лицемерие
набожност
фалш...
натруфени
словата са мъртви...
защо боже 
ориса ни тъй
защо
мълчи
играе съдбите на зарове...
огледай се
небето е синьо
живее се просто
песен
усмивка и обич...
къшей топъл хляб
дом с много прозорци...
слънце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имате слънчева душа, дълбоки корени и криле с които летите!
    Философско и възвишено!
    Поздрав!
  • Харесах многото прозорци!
  • Господин Димов, изтрих Ви коментара, тъй като съдържа квалификации, които не считам за нужно да обяснявам на 50 годишен човек защо нямат място в сайт като "Откровения".

    Що се отнася до настоящия текст, мисля, че му се губи форма. Поанта има, но може да се изгради по-хубава форма, повече внушение да се придаде. Класа "Принцеса" ме кефи.
  • натруфени
    словата са мъртви...
  • "огледай се
    небето е синьо
    живее се просто
    песен
    усмивка и обич...
    къшей топъл хляб
    дом с много прозорци...
    слънце..."

    !!!!!!!!!!!!!!!!

    Гениалните неща са прости...

    АПЛОДИРАМ!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...