Jan 25, 2014, 4:59 PM  

Размисъл

882 0 10

не съм АНОНИМЕН
себичен
неуравновесен
не съм БЕЗХАБЕРНО СЪЩЕСТВО
НЕ СЪМ...
ABC...
от кръв и плът съм
боли
кръвта ми червена
гореща
балканска
кипва...
твоята синя
от класа...
ПРИНЦЕСА...
средата ни
вони...
гордост
предразсъдъци
еснафщина
лицемерие
набожност
фалш...
натруфени
словата са мъртви...
защо боже 
ориса ни тъй
защо
мълчи
играе съдбите на зарове...
огледай се
небето е синьо
живее се просто
песен
усмивка и обич...
къшей топъл хляб
дом с много прозорци...
слънце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имате слънчева душа, дълбоки корени и криле с които летите!
    Философско и възвишено!
    Поздрав!
  • Харесах многото прозорци!
  • Господин Димов, изтрих Ви коментара, тъй като съдържа квалификации, които не считам за нужно да обяснявам на 50 годишен човек защо нямат място в сайт като "Откровения".

    Що се отнася до настоящия текст, мисля, че му се губи форма. Поанта има, но може да се изгради по-хубава форма, повече внушение да се придаде. Класа "Принцеса" ме кефи.
  • натруфени
    словата са мъртви...
  • "огледай се
    небето е синьо
    живее се просто
    песен
    усмивка и обич...
    къшей топъл хляб
    дом с много прозорци...
    слънце..."

    !!!!!!!!!!!!!!!!

    Гениалните неща са прости...

    АПЛОДИРАМ!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...