25.01.2014 г., 16:59  

Размисъл

881 0 10

не съм АНОНИМЕН
себичен
неуравновесен
не съм БЕЗХАБЕРНО СЪЩЕСТВО
НЕ СЪМ...
ABC...
от кръв и плът съм
боли
кръвта ми червена
гореща
балканска
кипва...
твоята синя
от класа...
ПРИНЦЕСА...
средата ни
вони...
гордост
предразсъдъци
еснафщина
лицемерие
набожност
фалш...
натруфени
словата са мъртви...
защо боже 
ориса ни тъй
защо
мълчи
играе съдбите на зарове...
огледай се
небето е синьо
живее се просто
песен
усмивка и обич...
къшей топъл хляб
дом с много прозорци...
слънце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имате слънчева душа, дълбоки корени и криле с които летите!
    Философско и възвишено!
    Поздрав!
  • Харесах многото прозорци!
  • Господин Димов, изтрих Ви коментара, тъй като съдържа квалификации, които не считам за нужно да обяснявам на 50 годишен човек защо нямат място в сайт като "Откровения".

    Що се отнася до настоящия текст, мисля, че му се губи форма. Поанта има, но може да се изгради по-хубава форма, повече внушение да се придаде. Класа "Принцеса" ме кефи.
  • натруфени
    словата са мъртви...
  • "огледай се
    небето е синьо
    живее се просто
    песен
    усмивка и обич...
    къшей топъл хляб
    дом с много прозорци...
    слънце..."

    !!!!!!!!!!!!!!!!

    Гениалните неща са прости...

    АПЛОДИРАМ!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...