Размисъл за живота

Като годините  животът си отива...

Топи се като паднал  първи сняг!

Спиралите на нашата История навива...

И не достига своя търсен Бряг...

Абсурден кръговрат. И истина горчива...

Но няма власт, която да го спре!

А Времето  какво ли не убива?!

О, Смисъла му  кой ще разбере!?.

О, този страх от Самотата…

Неточно  назован „любов”!

Като Дамоклева  разплата 

виси над нас,  за  цял живот!...

От тази доживотна драма,

с отблясъци на Рай и Ад,

отърване  до края няма.

Такъв  е нашият Живот!...