Jan 11, 2013, 12:57 PM

Размисъл за живота

  Poetry
557 0 0

Размисъл за живота

 

 

Като годините  животът си отива...

Топи се като паднал  първи сняг!

Спиралите на нашата История навива...

И не достига своя търсен Бряг...

 

Абсурден кръговрат. И истина горчива...

Но няма власт, която да го спре!

А Времето  какво ли не убива?!

О, Смисъла му  кой ще разбере!?.

 

О, този страх от Самотата…

Неточно  назован „любов”!

Като Дамоклева  разплата 

виси над нас,  за  цял живот!...

 

От тази доживотна драма,

с отблясъци на Рай и Ад,

отърване  до края няма.

Такъв  е нашият Живот!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...