Сърцето ми се разби някъде там.
В морето и в най-слънчевите му дни.
Мъката до кога ще продължи не знам,
но в очите ми вече не останаха сълзи.

Сърцето ми се разби някъде там.
Не го търся, то сега му принадлежи.
Заложих го за щастие и желания блян,
но платих солено, когато морето го разруши.

Сърцето ми се разби някъде там.
На силите му се доверих да го спаси.
Обещах му пред никого да не издам,
че събере ли го, то отново ще затупти.

И щом свикна със загубата, то ще ме повика.
Ще го държи в ръцете си и ще ме попита.
Дали ме боли повече заради това, което ми отне
или заради това, че живея без сърце?