10.01.2014 г., 11:07

Размяна

827 0 0

Сърцето ми се разби някъде там.
В морето и в най-слънчевите му дни.
Мъката до кога ще продължи не знам,
но в очите ми вече не останаха сълзи.

Сърцето ми се разби някъде там.
Не го търся, то сега му принадлежи.
Заложих го за щастие и желания блян,
но платих солено, когато морето го разруши.

Сърцето ми се разби някъде там.
На силите му се доверих да го спаси.
Обещах му пред никого да не издам,
че събере ли го, то отново ще затупти.

И щом свикна със загубата, то ще ме повика.
Ще го държи в ръцете си и ще ме попита.
Дали ме боли повече заради това, което ми отне
или заради това, че живея без сърце?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...