10.01.2014 г., 11:07

Размяна

818 0 0

Сърцето ми се разби някъде там.
В морето и в най-слънчевите му дни.
Мъката до кога ще продължи не знам,
но в очите ми вече не останаха сълзи.

Сърцето ми се разби някъде там.
Не го търся, то сега му принадлежи.
Заложих го за щастие и желания блян,
но платих солено, когато морето го разруши.

Сърцето ми се разби някъде там.
На силите му се доверих да го спаси.
Обещах му пред никого да не издам,
че събере ли го, то отново ще затупти.

И щом свикна със загубата, то ще ме повика.
Ще го държи в ръцете си и ще ме попита.
Дали ме боли повече заради това, което ми отне
или заради това, че живея без сърце?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...