Разноцветни камъчета
Вали. Бавно. Методично. И не спира.
Дъждът се излива от небето раздрано.
Тъгата от сърцето ми извира
и се оттича по лицето разплакано.
Валят небето и сърцето,
а земята влагата попива жадно.
Дъждът разтваря тъгата
и в небитието я отмива бавно.
Повдигнах ръка, да избърша сълзите.
Облаците тежки разгоних.
Слънцето закачливо надникна в очите
и душата мокра затопли.
Дъгата разсипа в небосклона
багрите си на пеперуди цветни.
Душата пак със тънка струна
засъбира камъчета разноцветни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Илиева Все права защищены
