Разноцветни камъчета
Вали. Бавно. Методично. И не спира.
Дъждът се излива от небето раздрано.
Тъгата от сърцето ми извира
и се оттича по лицето разплакано.
Валят небето и сърцето,
а земята влагата попива жадно.
Дъждът разтваря тъгата
и в небитието я отмива бавно.
Повдигнах ръка, да избърша сълзите.
Облаците тежки разгоних.
Слънцето закачливо надникна в очите
и душата мокра затопли.
Дъгата разсипа в небосклона
багрите си на пеперуди цветни.
Душата пак със тънка струна
засъбира камъчета разноцветни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
