Oct 12, 2007, 10:10 AM

Разноцветни камъчета

  Poetry
670 0 5

Вали. Бавно. Методично. И не спира.
Дъждът се излива от небето раздрано.
Тъгата от сърцето ми извира
и се оттича по лицето разплакано.

Валят небето и сърцето,
а земята  влагата попива жадно.
Дъждът разтваря тъгата
и в небитието я отмива бавно.

Повдигнах ръка, да избърша сълзите.
Облаците тежки разгоних.
Слънцето закачливо надникна в очите
и душата мокра затопли.

Дъгата  разсипа в небосклона
багрите си на  пеперуди  цветни.
Душата пак със тънка струна
засъбира камъчета разноцветни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...