7 апр. 2008 г., 20:24

Разпилени страници

Поэзия » Белые стихи

914 0 2

На битието
страниците разпилени
пред глупостта на времето размахвам.
И чакам обяснение.
Нали със запетайките
съдби променяше?
Нали остави ме да те владея?
Да решавам!
Да мечтая и поправям?!
Защо тогава
в безпомощност съм пак окалян?
Като дете
със вестник утрешен в ръка.
Излъга ме!
В ръкописа на живота
не остана дума незадраскана!
Но, забрави...
И без това сюжетът му не струва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Aske (Петя Косева)

Да...всеки сам създава сюжета на живота си и се лъже (че сам го е създал).
Но все едно! Животът и тези думи ще задраска и едва ли ще е от значение...

2008-04-08T22:54:59+03:00
Самодива (Вики)

Всеки сам създава сюжета на живота си и всеки сам се лъже.

2008-04-08T10:44:35+03:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬