7.04.2008 г., 20:24

Разпилени страници

Поезия » Бели стихове

917 0 2

На битието
страниците разпилени
пред глупостта на времето размахвам.
И чакам обяснение.
Нали със запетайките
съдби променяше?
Нали остави ме да те владея?
Да решавам!
Да мечтая и поправям?!
Защо тогава
в безпомощност съм пак окалян?
Като дете
със вестник утрешен в ръка.
Излъга ме!
В ръкописа на живота
не остана дума незадраскана!
Но, забрави...
И без това сюжетът му не струва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Aske (Петя Косева)

Да...всеки сам създава сюжета на живота си и се лъже (че сам го е създал).
Но все едно! Животът и тези думи ще задраска и едва ли ще е от значение...

2008-04-08T22:54:59+03:00
Самодива (Вики)

Всеки сам създава сюжета на живота си и всеки сам се лъже.

2008-04-08T10:44:35+03:00

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0