7.04.2008 г., 20:24

Разпилени страници

924 0 2
На битието
страниците разпилени
пред глупостта на времето размахвам.
И чакам обяснение.
Нали със запетайките
съдби променяше?
Нали остави ме да те владея?
Да решавам!
Да мечтая и поправям?!
Защо тогава
в безпомощност съм пак окалян?
Като дете
със вестник утрешен в ръка.
Излъга ме!
В ръкописа на живота
не остана дума незадраскана!
Но, забрави...
И без това сюжетът му не струва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да...всеки сам създава сюжета на живота си и се лъже (че сам го е създал).
    Но все едно! Животът и тези думи ще задраска и едва ли ще е от значение...
  • Всеки сам създава сюжета на живота си и всеки сам се лъже.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...