Когато се раздавам до последно
се превръщам в огъня на Хефест
и мразя връзки чезнещи безследно,
чувства завършващи с фриволен жест.
Аз ненавиждам мъжкия цинизъм,
смехът, когато щедра съм била
и винаги дълбоко се презирам
щом замълча пред подлите дела.
С илюзии живях и само давах
сред палячовци и фарисеи,
съсипваше ме ревността и страдах
по неподвластен клоун в апогей.
Намигаха насмешливо звездите
като в плаващия ковчег на Ной.
Не, аз няма да простя обидите!
С мен посиня луната, боже мой!
Омръзна ми до край да се преструвам,
с фантазиите си се разделих.
Нека крадецът вятър да лудува!
Аз с първият дъжд спомена изтрих.
Без шут, ласкатели и без бохемство
животът си тече невинно тих.
За тях и мойта разпиляна щедрост
оставям безвъзмездно този стих.
© Силвия Милева Все права защищены