14 февр. 2024 г., 10:01

Разпиляна щедрост

959 0 0

 

 

Когато се раздавам до последно

се превръщам в огъня на Хефест

и мразя връзки чезнещи безследно,

чувства завършващи с фриволен жест.

 

Аз ненавиждам мъжкия цинизъм,

смехът, когато щедра съм била

и винаги дълбоко се презирам

щом замълча пред подлите дела.

 

С илюзии живях и само давах

сред палячовци и фарисеи,

съсипваше ме ревността и страдах

по неподвластен клоун в апогей.

 

Намигаха насмешливо звездите

като в плаващия ковчег на Ной.

Не, аз няма да простя обидите!

С мен посиня луната, боже мой!

 

Омръзна ми до край да се преструвам,

с фантазиите си се разделих.

Нека крадецът вятър да лудува!

Аз с първият дъжд спомена изтрих.

 

Без шут, ласкатели и без бохемство

животът си тече невинно тих.

За тях и мойта разпиляна щедрост

оставям безвъзмездно този стих.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...