Когато се раздавам до последно

се превръщам в огъня на Хефест

и мразя връзки чезнещи безследно,

чувства завършващи с фриволен жест.

Аз ненавиждам мъжкия цинизъм,

смехът, когато щедра съм била

и винаги дълбоко се презирам

щом замълча пред подлите дела.

С илюзии живях и само давах

сред палячовци и фарисеи,

съсипваше ме ревността и страдах

по неподвластен клоун в апогей.

Намигаха насмешливо звездите

като в плаващия ковчег на Ной.

Не, аз няма да простя обидите!

С мен посиня луната, боже мой!

Омръзна ми до край да се преструвам,

с фантазиите си се разделих.

Нека крадецът вятър да лудува!

Аз с първият дъжд спомена изтрих.

Без шут, ласкатели и без бохемство

животът си тече невинно тих.

За тях и мойта разпиляна щедрост

оставям безвъзмездно този стих.