25 нояб. 2010 г., 12:44

Разплакана тишина 

  Поэзия » Другая
819 0 38
Звъня на Дядо Господ.
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема
от небесата майски -
подарък таен, свише.
Защо на мен? Не знам.
Звъня със страх. Сърцето
разплаква тишината.
Сигналът е свободен,
но включва секретар: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??