pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17036
25.11.2010 г., 12:44 ч.

Разплакана тишина 

  Поезия » Друга
759 0 38

Звъня на Дядо Господ.

Не пред вратите райски, 

защото ми е рано

да бъда още там.

Преписах джиесема

от небесата майски - 

подарък таен, свише.

Защо на мен? Не знам.

 

Звъня със страх. Сърцето

разплаква тишината.

Сигналът е свободен,

но включва секретар:

Ще те изслушам, чедо,

записвам час и дата,

но днес ще съм на дело

срещу Смъртта-жетвар.

 

Преглъщам боязливо...

Гласът ми колабира,

в слушалката промушен

и страшно изтънял:

Аз искам мама! Боже,

недей да я прибираш!

Светът за мен след нея

ще бъде опустял!

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??