pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
906 17364
Nov 25, 2010, 12:44 PM

Разплакана тишина 

  Poetry » Other
818 0 38
Звъня на Дядо Господ.
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема
от небесата майски -
подарък таен, свише.
Защо на мен? Не знам.
Звъня със страх. Сърцето
разплаква тишината.
Сигналът е свободен,
но включва секретар: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??