/ история по снимка/

Превърнах се в гарван, 

снова между тук и отвъдното. 

Смъртта е невярна, 

отнася мечтите несбъднати. 

Получих облага-

очите ми всичко разнищиха. 

След мене веднага 

зазидал си бързо огнището. 

Ламтиш за богатство 

и търсиш в жените спасение. 

Щом някоя пасва-

направил си топ попадение. 

Привлече ме с думи, 

с красива усмивка на устните, 

омая ме умно. 

Измамник си ти, от изкустните. 

Душата заграби, 

парите и всичко постигнато. 

Разбрах, че съм слаба 

и скоро видях се отритната.

Това не ти стигна, 

мерзавецо! Медът се услажда 

и в теб се надигна 

за власт ненаситната жажда. 

Убийствена тя е, 

безкрупулна и прокълната. 

И ето го края-

сляп куршум и тялото в реката. 

Пред лика на смъртта 

черен гарван се стрелна към мене. 

Полетях над света 

с подарени крила, възродена. 

Знам защо не умрях, 

имах работа тука да свърша. 

Разпозна моя смях. 

Затова ли ръцете си кършиш?

Няма милост за теб, 

а и няма къде да се скриеш. 

Не вади пистолет, 

този път ти от болка ще виеш. 

Ще броя до едно, 

само толкова ще ти отпусна, 

малко гнило зърно!

Без усилие с клюн ще те хрусна!

Изведнъж притъмня. 

За възглавница тук ще ти служи 

само твърда земя. 

А отгоре - изсъхнали ружи. 

23.03.24

Нина Сариева 

https://pin.it/5KoxW4Gzb

/ линк за снимката/