23.03.2024 г., 23:32

Разплата

712 3 2

 

/ история по снимка/

 

Превърнах се в гарван, 

снова между тук и отвъдното. 

Смъртта е невярна, 

отнася мечтите несбъднати. 

 

Получих облага-

очите ми всичко разнищиха. 

След мене веднага 

зазидал си бързо огнището. 

 

Ламтиш за богатство 

и търсиш в жените спасение. 

Щом някоя пасва-

направил си топ попадение. 

 

Привлече ме с думи, 

с красива усмивка на устните, 

омая ме умно. 

Измамник си ти, от изкустните. 

 

Душата заграби, 

парите и всичко постигнато. 

Разбрах, че съм слаба 

и скоро видях се отритната.

 

Това не ти стигна, 

мерзавецо! Медът се услажда 

и в теб се надигна 

за власт ненаситната жажда. 

 

Убийствена тя е, 

безкрупулна и прокълната. 

И ето го края-

сляп куршум и тялото в реката. 

 

Пред лика на смъртта 

черен гарван се стрелна към мене. 

Полетях над света 

с подарени крила, възродена. 

 

Знам защо не умрях, 

имах работа тука да свърша. 

Разпозна моя смях. 

Затова ли ръцете си кършиш?

 

Няма милост за теб, 

а и няма къде да се скриеш. 

Не вади пистолет, 

този път ти от болка ще виеш. 

 

Ще броя до едно, 

само толкова ще ти отпусна, 

малко гнило зърно!

Без усилие с клюн ще те хрусна!

 

 

Изведнъж притъмня. 

За възглавница тук ще ти служи 

само твърда земя. 

А отгоре - изсъхнали ружи. 

 

23.03.24

Нина Сариева 

 

 

https://pin.it/5KoxW4Gzb

/ линк за снимката/

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...