Разполовяване
Удобното убежище
на ласките се срути.
Живеем в пещерите на
няколкото премълчани думи.
Захвърлили сме общото си минало –
бельо нечисто в плиткия панер
на паметта.
Тъй непосилно е
това сбогуване –
като скачени съдове
са твоята неутешима преданост
и моето непостоянство.
Между вечерята и филм на Ал Пачино
си вземаш душ
и тялото ти на змиорка
се плъзва между серпантините
на хладния ми ум.
Изтегната на хълбок
пред очите ми,
приличаш на вълчица,
която кърми агне,
преди да го разполови.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
