Разполовяване

22.08.2016 г., 18:21 ч. 2017-06-23T13:07:09+03:00

Поезия » Любовна, Бели стихове

688 2 2

Удобното убежище
на ласките се срути.
Живеем в пещерите на
няколкото премълчани думи.
Захвърлили сме общото си минало –
бельо нечисто в плиткия панер
на паметта.
Тъй непосилно е
това сбогуване –
като скачени съдове
са твоята неутешима преданост
и моето непостоянство.
Между вечерята и филм на Ал Пачино
си вземаш душ
и тялото ти на змиорка
се плъзва между серпантините
на хладния ми ум.
Изтегната на хълбок
пред очите ми,
приличаш на вълчица,
която кърми агне,
преди да го разполови.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Plevel (Силвия Илиева)

2016-08-23T00:55:52+03:00

Уникален поет!
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-08-22T20:38:59+03:00

Иво, предполагам, че тук асоциациите с образа на вълчицата от Дантевия "Ад" са напълно неуместни! Защото с голямото си сърце чувствителен и изящен поет като теб изцяло заслужава обичта на своята Беатриче! Поздрави!