22 ago 2016, 18:21  

Разполовяване 

  Poesía » De amor, Versos blancos
683 2 2

 

Удобното убежище 
на ласките се срути.
Живеем в пещерите на
няколкото премълчани думи. 
Захвърлили сме общото си минало

бельо нечисто в плиткия панер
на паметта.
Тъй непосилно е
това сбогуване

като скачени съдове
са твоята неутешима преданост
и моето непостоянство.
Между вечерята и филм на Ал Пачино 
си вземаш душ
и тялото ти на змиорка
се плъзва между серпантините
на хладния ми ум.
Изтегната на хълбок
пред очите ми,
приличаш на вълчица,
която кърми агне, 
преди да го разполови.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уникален поет!
  • Иво, предполагам, че тук асоциациите с образа на вълчицата от Дантевия "Ад" са напълно неуместни! Защото с голямото си сърце чувствителен и изящен поет като теб изцяло заслужава обичта на своята Беатриче! Поздрави!
Propuestas
: ??:??