Разполвявам те на две...
Разполовявам те!
Половинката за мен...
другото за тях!
Макар, че аз те искам повече.
И като пеперуда над свещта се лутам...
опърлена и изгорена.
Сякаш топка в зарево... прегръщам те
в единствената ми дадена полвина.
И оставям те така...
не помня друго!
Само тъжни хвърчила ме носят над етажа,
където в стаята завесата е пусната накриво.
И виждам каната на масата, жичките на лампата
вечерта... превърната във дом!...
Само ти си раздвоен...
развят от вятъра
(или от мисълта за мен)
на две несъвършени половини!!!
1. 10. 2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
