Разполвявам те на две...
Разполовявам те!
Половинката за мен...
другото за тях!
Макар, че аз те искам повече.
И като пеперуда над свещта се лутам...
опърлена и изгорена.
Сякаш топка в зарево... прегръщам те
в единствената ми дадена полвина.
И оставям те така...
не помня друго!
Само тъжни хвърчила ме носят над етажа,
където в стаята завесата е пусната накриво.
И виждам каната на масата, жичките на лампата
вечерта... превърната във дом!...
Само ти си раздвоен...
развят от вятъра
(или от мисълта за мен)
на две несъвършени половини!!!
1. 10. 2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
