16 нояб. 2008 г., 07:00

Разпознаване

850 0 9
Собствен живот
се тътри до мене
гладко чертан
не мога да приема
търся размах
през витражи зелени
полъх червен
присветващ бохемски
жив полетял
без дима и шумА
без вина
без награда утешителна
И в очи дано
не гледа неловко
и сгърбен
да ме опива в запоя
да ми намига
и светлост нарича
разпозна ме
нали "пияч" ме ориса
И зъби да не оголва
срещу мене
за Бога
не без усмивка
да на кино
има милиони
всеки ден дано
липсва ми
само един

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...