16 нояб. 2008 г., 07:00

Разпознаване

848 0 9
Собствен живот
се тътри до мене
гладко чертан
не мога да приема
търся размах
през витражи зелени
полъх червен
присветващ бохемски
жив полетял
без дима и шумА
без вина
без награда утешителна
И в очи дано
не гледа неловко
и сгърбен
да ме опива в запоя
да ми намига
и светлост нарича
разпозна ме
нали "пияч" ме ориса
И зъби да не оголва
срещу мене
за Бога
не без усмивка
да на кино
има милиони
всеки ден дано
липсва ми
само един

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...