16.11.2008 г., 7:00

Разпознаване

847 0 9
Собствен живот
се тътри до мене
гладко чертан
не мога да приема
търся размах
през витражи зелени
полъх червен
присветващ бохемски
жив полетял
без дима и шумА
без вина
без награда утешителна
И в очи дано
не гледа неловко
и сгърбен
да ме опива в запоя
да ми намига
и светлост нарича
разпозна ме
нали "пияч" ме ориса
И зъби да не оголва
срещу мене
за Бога
не без усмивка
да на кино
има милиони
всеки ден дано
липсва ми
само един

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...