Разпуснала смарагдови коси...
Разпуснала смарагдови коси,
през вековете носи ме реката,
на древността всред тайни пещери,
където вечна само е душата.
Където магнетичните очи
на звездното небе се вглеждат в мене
и на ухо Всемирът ми шепти,
дано с любов и страст да ме превземе.
Подготвя ме за полет някой ден -
последен танц с лъчите в необята…
Живецът в мен, най-сетне укротен,
да приюти ще кани синевата.
Разпуснала смарагдови коси,
с вино тръпчиво опива реката…
Легенди за любов и смърт реди,
на пиедестал въздигнала душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
