20 июн. 2016 г., 17:37

Разпуснала смарагдови коси... 

  Поэзия
2110 10 27

Разпуснала смарагдови коси,

през вековете носи ме реката,

на древността всред тайни пещери,

където вечна само е душата.

 

Където магнетичните очи

на звездното небе се вглеждат в мене

и на ухо Всемирът ми шепти,

дано с любов и страст да ме превземе.

 

Подготвя ме за полет някой ден -

последен танц с лъчите в необята…

Живецът в мен, най-сетне укротен,

да приюти ще кани синевата.

 

Разпуснала смарагдови коси,

с вино тръпчиво опива реката…

Легенди за любов и смърт реди,

на пиедестал въздигнала душата.

 

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??