20.06.2016 г., 17:37 ч.

Разпуснала смарагдови коси... 

  Поезия
2109 10 27

Разпуснала смарагдови коси,

през вековете носи ме реката,

на древността всред тайни пещери,

където вечна само е душата.

 

Където магнетичните очи

на звездното небе се вглеждат в мене

и на ухо Всемирът ми шепти,

дано с любов и страст да ме превземе.

 

Подготвя ме за полет някой ден -

последен танц с лъчите в необята…

Живецът в мен, най-сетне укротен,

да приюти ще кани синевата.

 

Разпуснала смарагдови коси,

с вино тръпчиво опива реката…

Легенди за любов и смърт реди,

на пиедестал въздигнала душата.

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??