Разпънати детелини
Какво е животът - въздух погълнат,
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят,
вървян, невървян - наполовина
ту тромаво-сив, ту задъхан,
... ту въглен изстинал.
И когато нощта
сключи звездни ръце,
уморени, върху неспокойно чело,
ти единствен,
в лицето ми поглед вплел,
ще усетиш какво ни разделя.
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят,
вървян, невървян - наполовина
ту тромаво-сив, ту задъхан,
... ту въглен изстинал.
И когато нощта
сключи звездни ръце,
уморени, върху неспокойно чело,
ти единствен,
в лицето ми поглед вплел,
ще усетиш какво ни разделя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
