Разпънати детелини
Какво е животът - въздух погълнат,
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят,
вървян, невървян - наполовина
ту тромаво-сив, ту задъхан,
... ту въглен изстинал.
И когато нощта
сключи звездни ръце,
уморени, върху неспокойно чело,
ти единствен,
в лицето ми поглед вплел,
ще усетиш какво ни разделя.
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят,
вървян, невървян - наполовина
ту тромаво-сив, ту задъхан,
... ту въглен изстинал.
И когато нощта
сключи звездни ръце,
уморени, върху неспокойно чело,
ти единствен,
в лицето ми поглед вплел,
ще усетиш какво ни разделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
