9 мая 2007 г., 22:58

Разпъване 

  Поэзия
811 0 29
Избирам те за мое покривало,
изваждам те на показ и одумки,
до днес бе недокосната и цяла,
от днес ще се въргаляш в недоумие.
Ще бягаш като птица, наранена,
изплашена и търсеща закрила,
ще свиваш посинелите колЕне,
залутана, смалена и без сила.
Защото ме предаде с плам на ревност,
когато ме раняваха любови,
измъкваше се, с кал неомърсена,
щом чуеше за мен да се говори,
бе лудост да не ми дадеш подкрепа
в часа на неразбраната ми младост,
насъскваше проблемите свирепи
с безумен свян, с смирена безотказност.
Сега е безвъзвратно окъсняло
признанието ти за нелоялност,
ненужно пъчиш скули изтънели,
и аз не те познавам - моя гордост.

© Дими Фильова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??