Избирам те за мое покривало, изваждам те на показ и одумки, до днес бе недокосната и цяла, от днес ще се въргаляш в недоумие. Ще бягаш като птица, наранена, изплашена и търсеща закрила, ще свиваш посинелите колЕне, залутана, смалена и без сила. Защото ме предаде с плам на ревност, когато ме раняваха любови, измъкваше се, с кал неомърсена, щом чуеше за мен да се говори, бе лудост да не ми дадеш подкрепа в часа на неразбраната ми младост, насъскваше проблемите свирепи с безумен свян, с смирена безотказност. Сега е безвъзвратно окъсняло признанието ти за нелоялност, ненужно пъчиш скули изтънели, и аз не те познавам - моя гордост.
Тя винаги си е била до тебе,но ти си я отблъсквала страхливо!
Едва сега навярно я приемаш, макар да ни твърдиш, че я отхвърляш!
Издигай я за щит и покривало, без страх от подигравки и одумки! Тя по дефиниция не може да бъде "залутана, смалена и без сила, изплашена и търсеща закрила"!
Много хубав стих, Дими! Така вярно, и същевременно толкова поетично я разкриваш!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.