9.05.2007 г., 22:58 ч.

Разпъване 

  Поезия
946 0 29
Избирам те за мое покривало,
изваждам те на показ и одумки,
до днес бе недокосната и цяла,
от днес ще се въргаляш в недоумие.
Ще бягаш като птица, наранена,
изплашена и търсеща закрила,
ще свиваш посинелите колЕне,
залутана, смалена и без сила.
Защото ме предаде с плам на ревност,
когато ме раняваха любови,
измъкваше се, с кал неомърсена,
щом чуеше за мен да се говори,
бе лудост да не ми дадеш подкрепа
в часа на неразбраната ми младост,
насъскваше проблемите свирепи
с безумен свян, с смирена безотказност.
Сега е безвъзвратно окъсняло
признанието ти за нелоялност,
ненужно пъчиш скули изтънели,
и аз не те познавам - моя гордост.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??