9 may 2007, 22:58

Разпъване

  Poesía
1.3K 0 29
Избирам те за мое покривало,
изваждам те на показ и одумки,
до днес бе недокосната и цяла,
от днес ще се въргаляш в недоумие.
Ще бягаш като птица, наранена,
изплашена и търсеща закрила,
ще свиваш посинелите колЕне,
залутана, смалена и без сила.
Защото ме предаде с плам на ревност,
когато ме раняваха любови,
измъкваше се, с кал неомърсена,
щом чуеше за мен да се говори,
бе лудост да не ми дадеш подкрепа
в часа на неразбраната ми младост,
насъскваше проблемите свирепи
с безумен свян, с смирена безотказност.
Сега е безвъзвратно окъсняло
признанието ти за нелоялност,
ненужно пъчиш скули изтънели,
и аз не те познавам - моя гордост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...