May 9, 2007, 10:58 PM

Разпъване

  Poetry
1.3K 0 29
Избирам те за мое покривало,
изваждам те на показ и одумки,
до днес бе недокосната и цяла,
от днес ще се въргаляш в недоумие.
Ще бягаш като птица, наранена,
изплашена и търсеща закрила,
ще свиваш посинелите колЕне,
залутана, смалена и без сила.
Защото ме предаде с плам на ревност,
когато ме раняваха любови,
измъкваше се, с кал неомърсена,
щом чуеше за мен да се говори,
бе лудост да не ми дадеш подкрепа
в часа на неразбраната ми младост,
насъскваше проблемите свирепи
с безумен свян, с смирена безотказност.
Сега е безвъзвратно окъсняло
признанието ти за нелоялност,
ненужно пъчиш скули изтънели,
и аз не те познавам - моя гордост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...