May 9, 2007, 10:58 PM

Разпъване

  Poetry
1.3K 0 29
Избирам те за мое покривало,
изваждам те на показ и одумки,
до днес бе недокосната и цяла,
от днес ще се въргаляш в недоумие.
Ще бягаш като птица, наранена,
изплашена и търсеща закрила,
ще свиваш посинелите колЕне,
залутана, смалена и без сила.
Защото ме предаде с плам на ревност,
когато ме раняваха любови,
измъкваше се, с кал неомърсена,
щом чуеше за мен да се говори,
бе лудост да не ми дадеш подкрепа
в часа на неразбраната ми младост,
насъскваше проблемите свирепи
с безумен свян, с смирена безотказност.
Сега е безвъзвратно окъсняло
признанието ти за нелоялност,
ненужно пъчиш скули изтънели,
и аз не те познавам - моя гордост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...