Разруха
Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти
смазана,
образът ти
единствено
ме вдигна
горе.
Когато бях
като сърп
от кръглата
Луна
ти ме повика,
отново бях
цяла.
Когато
прикривах
белезите си
от разрухата,
ти каза,
че те са прекрасни.
Завършена бях ,
ти ме спаси
от тези
нещастия .
Ти беше този
Единственият!
Сега си свободен,
тръгни!
Завинаги твоя!
Благодаря ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jivka Koleva Все права защищены
!