30 мая 2025 г., 05:47

Разруха

319 1 2

Когато паднах

всички очакваха

да съм завинаги

долу.

Когато бях почти 

смазана,

образът ти

единствено 

ме вдигна

горе.

Когато бях 

като сърп 

от кръглата

Луна

ти ме повика,

отново бях 

цяла.

Когато 

прикривах 

белезите си

от разрухата,

ти каза,

че те са прекрасни.

Завършена бях ,

ти ме спаси 

от тези 

нещастия .

Ти беше този

Единственият!

Сега си свободен,

тръгни!

Завинаги твоя!

Благодаря ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...