May 30, 2025, 5:47 AM

Разруха

  Poetry » Other
327 1 2

Когато паднах

всички очакваха

да съм завинаги

долу.

Когато бях почти 

смазана,

образът ти

единствено 

ме вдигна

горе.

Когато бях 

като сърп 

от кръглата

Луна

ти ме повика,

отново бях 

цяла.

Когато 

прикривах 

белезите си

от разрухата,

ти каза,

че те са прекрасни.

Завършена бях ,

ти ме спаси 

от тези 

нещастия .

Ти беше този

Единственият!

Сега си свободен,

тръгни!

Завинаги твоя!

Благодаря ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...