Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти
смазана,
образът ти
единствено
ме вдигна
горе.
Когато бях
като сърп
от кръглата
Луна
ти ме повика,
отново бях
цяла.
Когато
прикривах
белезите си
от разрухата,
ти каза,
че те са прекрасни.
Завършена бях ,
ти ме спаси
от тези
нещастия .
Ти беше този
Единственият!
Сега си свободен,
тръгни!
Завинаги твоя!
Благодаря ти!
© Jivka Koleva All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!