Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти
смазана,
образът ти
единствено
ме вдигна
горе.
Когато бях
като сърп
от кръглата
Луна
ти ме повика,
отново бях
цяла.
Когато
прикривах
белезите си
от разрухата,
ти каза,
че те са прекрасни.
Завършена бях ,
ти ме спаси
от тези
нещастия .
Ти беше този
Единственият!
Сега си свободен,
тръгни!
Завинаги твоя!
Благодаря ти!
© Jivka Koleva All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!