Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти
смазана,
образът ти
единствено
ме вдигна
горе.
Когато бях
като сърп
от кръглата
Луна
ти ме повика,
отново бях
цяла.
Когато
прикривах
белезите си
от разрухата,
ти каза,
че те са прекрасни.
Завършена бях ,
ти ме спаси
от тези
нещастия .
Ти беше този
Единственият!
Сега си свободен,
тръгни!
Завинаги твоя!
Благодаря ти!
© Jivka Koleva All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!