30 may 2025, 5:47

Разруха

  Poesía » Otra
320 1 2

Когато паднах

всички очакваха

да съм завинаги

долу.

Когато бях почти 

смазана,

образът ти

единствено 

ме вдигна

горе.

Когато бях 

като сърп 

от кръглата

Луна

ти ме повика,

отново бях 

цяла.

Когато 

прикривах 

белезите си

от разрухата,

ти каза,

че те са прекрасни.

Завършена бях ,

ти ме спаси 

от тези 

нещастия .

Ти беше този

Единственият!

Сега си свободен,

тръгни!

Завинаги твоя!

Благодаря ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...