Разруха
Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти
смазана,
образът ти
единствено
ме вдигна
горе.
Когато бях
като сърп
от кръглата
Луна
ти ме повика,
отново бях
цяла.
Когато
прикривах
белезите си
от разрухата,
ти каза,
че те са прекрасни.
Завършена бях ,
ти ме спаси
от тези
нещастия .
Ти беше този
Единственият!
Сега си свободен,
тръгни!
Завинаги твоя!
Благодаря ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jivka Koleva Всички права запазени
!
