13 дек. 2006 г., 00:26

Разсеяност 

  Поэзия
731 0 13
Непрекъснато се нося над земята,
сякаш съм лек, прозрачен хелиев балон,
все търся на небето широтата,
във непрекъснат полет, с птиците в синхрон...
Около мене хора теглят ме тревожно:
"Не се разсейвай", "Слез най-после тук при нас",
не знаят че това е невъзможно,
защото облаците станаха ми страст...

© Дидислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??